Блог

Соя и щитовидна жлеза?

18.10.2023 | Преглеждания 4520

Соя и щитовидна жлеза?

Соята и соевите продукти са част от диетата при Азиатската раса, но в последните години поради множеството си позитивни ефекти, са неизменна част от менюто на хората по цял свят и особено на жените в менопауза.

В соята се съдържат много активни съставки, които имат позитивен ефект върху човек, но най-голямо внимание се обръща на изофлавоноидите,  които имат хормонални и нехормонални свойства.

Обсъждат се  възможните позитиви и  негативи от консумацията на соя- в храната или в състава на  хранителни добавки и медикаменти.  Такива са например сърдечно-съдови ползи, протекция срещу някои онкологични заболявания като рак на гърда, рак на простатна жлеза, остеопороза и повлияване на симптомите при жени в  перименопауза и менопауза. Като негативен ефект се обсъжда хипотезата за влиянието на соята върху функцията на щитовидната жлеза, което  е обект на множество клинични проучвания  и дебати.

 

Какво е менопаузата?

Менопаузата настъпва различно при всяка жена като зависи от генетични фактори (например - кога е настъпила при майка, баба и т.н.), както и от начина на живот- консумация на  алкохол, цигари, хранене, спорт. При наднормено тегло, затлъстяване, други заболявания като автоимунни, епилепсия, злокачествени заболявания менопаузата може да настъпи по-рано.  Обичайно, настъпването е между 45-55 годишна възраст, за средна възраст се смята 51 г. Понякога може да настъпи и преди 45- годишна възраст и тогава говорим за ранна менопауза, а преди 40-годишна възраст - за преждевременна. 

 

Като дефиниция под менопауза разбираме липса на менструация над 12 месеца, като този процес настъпва, когато яйчниците спират да произвеждат зрели яйцеклетки, което се съпровожда с ниски нива на естрогени.  

 

Най-честите оплаквания при жени в менопауза са топли вълни, нощно изпотяване, неспокоен сън, влошаване на обмяната- повишаване на кръвната захар, инсулинова резистентност. Освен това може да се наблюдава влошаване стойностите на холестерола, повишаване на артериалното налягане. Повишава се рискът от развитие на остеопороза.

Менопаузата, дори ранната, не е болест и не налага специфично лечение. Симптомите могат да се овладеят с витамини и хранителни добавки на билкова основа /фитоестрогени/.

 

Ефекти за изофлавоноидите в соята

Изофлавоноидите в соята имат положителен ефект при жени в менопауза, като намаляват оплакванията при тези пациенти от топли вълни и нощни изпотявания. Освен това, в редица проучвания се доказва положителния ефект на соевия протеин върху въглехидратния метаболизъм, инсулиновата резистентност и мускулната маса. Консумацията на соя подобрява мускулната сила и намалява риска от саркопения ( намалена мускулатура). Както и подобрява костната плътност и риска от остеопороза. Соята  има положителен ефект върху контрола на артериалното налягане и възпалението.

Преди да се обсъждат ролята на  соята и соевите продукти върху функцията на щитовидната жлеза, е важно да обясни как функционира тази жлеза.

 

Какво представлява щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза е една от най-големите жлези с вътрешна секреция, която произвежда хормони, отговорни за скоростта на обменните процеси в тялото.

Тя има форма на пеперуда и се намира в шията, разположена пред трахеята.

Щитовидната жлеза отговаря за скоростта на работа на всеки орган и система в тялото, за бързината на мисълта, пулса на сърцето и работата храносмилателната система.

Тази жлеза произвежда два хормона- тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Йодът е неизменна съставка за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза, затова неговото количество, прието с храната и водата, е от изключителна важност. Производството на тиреоидни хормони се контролира от друг хормон- тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който се произвежда в хипофизната жлеза.

Намалена функция на щитовидната жлеза ( хипотиреоидизъм) може да възникне, когато няма достатъчно производство на хормони от жлезата. Симптомите включват сънливост, сутрешна умора, лош сън, наддаване на тегло, суха кожа, косопад. 

 

Влиянието на соевия протеин върху функцията на щитовидната жлеза

Има хипотеза, че консумацията на соята и соеви продукти оказва влияние върху функцията на щитовидната жлеза при някои хора, чрез намаляване  усвояването на синтетичния хормон Левотироксин при пациенти с хипотиреоидизъм.

Проучвания сред животни ( гризачи) на антитиреоидния ефект на соята са провеждани още през 1950-та г.

Взаимодействието на соевия протеин  и синтетичния хормон Левотироксин се поставя под въпрос при редица проучвания. Установява се, обаче, че по-малкото усвояване на Левотироксина се наблюдава и при прием на повече фибри с диетата и билкови добавки. Освен това, при някои някои жени в менопауза, приемащи соя, може да има недиагностициран хипотиреоидизъм.

 

През 1960г. няколко проучвания установяват, че при подрастващи, приемащи соя, се установява наличие на „гуша“, но при увеличаване на приема на йод в храната ( като например йодирана сол), не се наблюдава нарушение във функцията на щитовидната жлеза.

 

При хора, с нормална функция на щитовидната жлеза, приемащи йодирана сол или йод с храната ( като морски дарове и риба), не се наблюдават промени във функционирането на щитовидната жлеза при прием на соя и соя-съдържащи продукти.

Това е доказано в повече от 25 клинични проучвания към момента. Някои от тези проучвания проследяват пациентите повече от 2-3 години.

 

При пациенти с известен хипотиреоидизъм, приемът на соя може в известна степен да намали усвояването на Левотироксин, но това се наблюдава и при прием на  богата на фибри и калций храна, както и  билкови препарати. Именно затова се препоръчва при тези пациенти да се приема хормоналното лечение сутрин на гладно, като след това се избягва приемът на  храна и напитки ( с изключение на вода) за 20-30 мин.

Като такива  пациенти нямат противопоказания  за прием на соя и соеви продукти.

 

Според статистиката, при пациенти с неадекватен прием на йод с храната и водата, може да се наблюдава промяна във функцията на щитовидната жлеза, при консумация на соя и соеви продукти. Именно затова в световен мащаб препоръките са да не се ограничава приемът на соя и продукти, съдържащи соя, а да се осигури адекватен прием на йод, като важен микронутриент.

 

България е страна с ендемично разпространение на йодния дефицит, като той се наблюдава предимно в планински и полупланински райони, което е реално 1/3 от територията на страната. Недостатъчният прием на йод е причина за йод дефицитни заболявания ( каквото е нарушената функция на щитовидната жлеза). Именно затова през 1994г. като основен метод за преодоляване на йодния дефицит в България е въведено йодирането на солта за хранителни цели, с което се набавя нужното количество йод за организма.

 

Изводи

В заключение може да се каже, че соята и продуктите, съдържащи соя имат множество положителни ефекти най-вече при жени в перименопауза и менопауза- намаляване на симптомите на менопауза, намаляване на сърдечно-съдовия риск, нивата на холестерола, подобряване на обмяната на въглехидратите и нивата на инсулин, намаляване риска от остеопороза и развитието на някои онкологични заболявания.

При балансирано хранене, с консумация на йодирана сол и правилен прием на терапията при пациенти с намалена функция на щитовидната жлеза  няма противопоказания за прием на  соя и соя-съдържащи медикаменти.

 

Автор: д-р Мария Калинкова, ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда

Запитване към автора: